“Накъде върви светът. Младите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”

Най-старият запазен египетски надпис.

 

Вече четвърта година имаме успешно издателство. Всеки ден се налага да отговаряме на всички тези въпроси. Надявам се някога от това да стане книга. Решихме първо да я публикуваме тук, да отговорим на въпросите ви, които темата създава и съвместно да направим една полезна на всички книга.

Интернет отвори много възможности за комуникации. Литературните сайтове, форуми, блогове и останалите начини за споделяне дадоха възможност за развитие на латентните възможности за писане у всеки желаещ. Повечето бързо натрупаха обем произведения и пожелаха да ги видят отпечатани на хартия.

Развитието на съвременните технологии, масовостта на персоналните компютри,въвеждането на големите дигитални принтери направиха отпечатването на книга един сравнително лесен и относително евтин процес.

Искам още в началото да внеса едно уточнение – между отпечатване и издаване на книга има много голяма разлика. Повечето хора си представят процеса по следния начин – „имам тук едни произведения, най-често стихотворения, към 80-100, подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите някое голямо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведенията, е добре де.... пооправете там запетайките, че не ги научих тия неща.”

Това не е книга. Това е обикновен книжен архив. Особено ако се подлъжете по линията – „ той тука един приятел ще ми направи предпечата и ще потърсим някоя евтина печатница.”

За такива книги се е наложил термина „Самиздат”. Много рядко подобни книги имат успех извън ограничената приятелско-роднинска среда. И точно техните автори са основни поддръжници на тезата – „български книги не се купуват”.

Книгата е търговски продукт. Това схващане беше разрушавано през годините на социализма. Творците – обикновено членове на СБП получаваха заплати за да пишат, а не хонорари като процент от продажби на книгите. Това доведе до силно изкривяване на понятията и постоянното очакване на дотации от страна на дръжавата и/или неправителствени организации. Тепърва, малко по-малко, най-вече под въздействието на неумолимите пазарни закони, тоя начин на мислене бавно се променя,

Издаването на една книга е сложен процес, включваш отговори на въпросите

-          Какво искам да кажа с тази книга на читателите?

-          С кои произведения мога да направя това?

-          Към кои читатели е насочена тази книга?

-          Как да стигне тя до тях?

 

Отговорите на тези въпроси са дело на общата работа между автор и издател. Издателите обикновено са по-опитни, познават пазара и могат да преценят какви са шансовете на една книга и затова е полезно един автор, особено начинаещ да се вслушва в тях. От друга страна авторът е създател на продукта, който ще се продава и именно неговият талант ще осигури продаваемостта на книгата.

 

Как все пак да издадем книга?

Известна шотландска рецепта за печен заек, започва така „Първо уловете един заек.”

Първо подгответе произведенията си. Наберете ги във уърд, форматирайте ги, за да са удобни за четене, изчистете, доколкото ви е възможно, правописните и граматически грешки.

Постарайте се да си отговорите на горните въпроси и се потгответе за среща с първия си читател – ИЗДАТЕЛЯТ.

Очаквайте част втора – „Издателят – първи читател”.

През 1971 г. Кинг започва да преподава в Хампден, щата Мейн. Той живее с жена си и детето си в каравана. Кинг трудно свързва двата края и припечелва с писането на разкази, публикувани най-вече в мъжки списания. По това време той започва да пие. Този проблем го съпровожда повече от 10 години.

През този период Стивън Кинг започва няколко романи, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си Кинг изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday и малко или много забравя за него. По-късно той получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара.

400 000 зелени гущера са си един приличен боненкай. Поне според мен.

Радвам се, че най-накрая някой издател начерта една малка скица за Началото на творческата кариера. Аз лично винаги съм се чудел как става израстването от малко семе до голямо дръвче. Но ето, светлина в тунела. Очакваме втората част. А пък защо не и среща с издателя :)

лично на мен ще ми бъде много интересно, особено като стигнем до издателските договори.

"имам тук едни произведения, най-често стихотворения, към 80-100, подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите някое голямо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведенията, е добре де.... пооправете там запетайките, че не ги научих тия неща.”
Това не е книга. Това е обикновен книжен архив. "


Ако щете вярвайте, абсолютно същото си мислех.Само дето стихотворенията са към 300.Та колко би струвало, издаването на 1-2-3 бройки, при условие че "редактора пооправи запетайките и не бута и буква"?
И какво всъщност трябва да се направи, при условие, че съм набрал всички на компютъра, пък и не мисля, че преливат от правописни грешки.

Но ми пишете на bogdanov@bukvite.bg за повече инфо.

определено ти анонимен си от http://hulite.net
да не кажа от Кратунци....ха, ха!
Аз също си пострадах преди време от тези такси -членски внос по сайтове, но мигар в хулите не правите същото с "кУркурсчетата си"? Та и мацки облажвате.....щом ви търпят половинките :)))
Към вас поети, поетеси звани и самозвани ---
Чисто и просто, не плащайте нищо , пишете си по интернета, като мене -където ви допускат и си правете харашото! Не от всеки става БОТЕВ И ВАЗОВ -например! А посредствени колкото щеш, от тях няма нужда, само се хаби хартията... ха, ха!

Ндам, без да искам се натресох на блога, честна дума. дето се вика , погрешно натиснат клавиш и на ти сега, ама няма как да не се включа.
За щастие писателството съм го преживял някак, виждал съм си името и във вестниците, че даже и в народната библиотека, дето се вика, картонче има - пише, автор и таковата...))) преживял съм го, отвсякъде и прочие, даже роман имам, неиздаден никак, ама не се и натягам - ще поостарея, ще имам време , ще хукна по издателства и пай сееее, се ще го продам.
за издателите искам да разкажа, дето опит имам, не голям, ама все пак де. таковата , попадал съм на издатели малумни твърде, на свестен досега - никак и прочие. Единият ми вика - книгата страшна, давай 5 хиляди лева да я издавам. Опс, викам му, леко бе, чекай малко, нещо те не схващам, сделката каква е. Да кажем ква била - три бона някъде било отпечатването в неясно какъв тираж, другото работа по книгата. Смях в залата, ама съвсем - какво да работи, книгата е готова за отпечатване - грамотен съм с компютър, дето се вика - илюстрации и всичко. Не, че ми пука за 5 хиляди лева, ама смешка - не искам да печеля от писане, зная и че няма да мога, ама чак пък да плащам на малумника. Отказах се, викам - да седи, да втасва, ще давам на приятели да четат, да се забавляват, ако им е забавно, ако не е - да се тормозят и това е. След известно време попадам на друг идиот - интеренет издател, той само с 300 лева искаше да мине. Брех, викам му, идиотино, сайт , ако си направя и го хоствам година-две сто лева няма бе, щото аз сайта сам ще си го напиша. За работата, вика, че е трудоемка.
Седя и се чеша по главата къде му е трудоемкато, ама айде... а като му чета сайта - вътре едни поети, едни поетеси, едни чудеса от храброст, сълзи и раздели и любов блика, несподелена, естествено, от всяка страница. Добре, че не дадох парите, викам си, я да си държа романчето, пращам го на разни гаджета, навярно от куртоазия, ама много му се радват , занимателен им бил текста - да бе, аз съм занимателен, ма карай - смяли се от сърце, щото и смешен, таковата.
та по отношение на издателя, да ме прощава, ако не е от тази категория дето описах - бас хващам,че мога да продам 5 000 бройки само от първия тираж и ако не ги продам съм готов да платя цялото количество, обаче, ако ги продам си искам хонорар, таковата, че винаги за написаното пари съм взимал. пред нотариус се подписвам и всякак, маркетингът ми е силата, продажбени умения имам твърде категорични...

п.с. закачам се де, не ме четете прекалено сериозно, че като гледам какви псувни се носят из нета ))))

ima si zakon za izdatelstvata.
prochetete gi.ima 2 varianta.1 pisatelia se angajira da si izdade
knigata i organizira prodajbite.v tozi variant te turgat zapetaikite,kartinkite,rediat bukvite i si iskat parite za tova.
2 variant e te da se angajirat da izdadat knigata kato poemat vsichui raznoski/koito chte sa 1000 lv za tiraj ot 500br/i organizirat prodajbite.pri tozi variant ti poluchavach 14% ot prodajnata cena a vsichko ostanalo otiva za tiax.
obache te ti izlizat s nomera che knigata ne predstavliava interes i ne se angajirat da investirat.taka che plachtai si i si nameri po senchesto mesto da si opanech masichkata i ako prodavach i pica na parche che razberech kade e pechalbata.takovata.

Всеки очаква издателството да плати разходите по отпечатване и разпространение на книгата.Няма такъв издател в България.Те искат пари още преди да са я прочели.За професионалното им мнение също се заплаща и то не малко.Трябва да си известна личност в нашата страно,за да те публикуват.Другият вариант е да имаш пари-те отварят всички врати.