Решили сте вече твърдо - ще издавам книга!

Намирате издател и му казвате - „Искам да издам книга, какво да направя?". Това е най-честият въпрос, който получаваме на и-мейла си и се налага да даваме ежедневен отговор.

Тъй като издаването на роман или сборник разкази си има свои специфики, ще разгледаме издаването на поезия - най-издаваният жанр.

Първо  - решете какво искате да издавате. Предполага се, че вече сте отговорили на въпросите - „Защо искате да издадете?" и „Какво искате да кажете на читателите?". Чрез подборката на произведенията ще отговорим на въпроса „Как да го кажете?".

Стандартният отговор - „имам тука едни тетрадки, ще въведа каквото съм написал(а)" или „всички произведения от последната година" са анти-решения. Така ще получите един хартиен архив на произведенията си, който като книга няма да има никаква художествена стойност, независимо че отделни произведения може да са с високо качество.

Както неведнъж сме подчертавали, книгата не е механичен сбор от произведения, а сама по себе си представлява едно голямо произведение, един роман в стихове, който се образува от свързаните емоционално и логически произведения в нея.

Какво трябва да направим за начало - да подберем жанра, в който искаме да издаваме. Всеки пише различни произведения - и любовни, и философски, и гражданска поезия, и прочие, и прочие.

Невъзможно е всичко това да се събере в една книга. Противоестествено стоят едно до друго на страниците две стихотворения, в едното от които говорим за нежна любов на разсъмване, а в другото бичуваме проблемите на властта.

След като подберем произведенията по жанр, трябва да помислим за подредбата на произведенията в книгата. Те трябва да следват една логическа нишка, да са смислово и емоционално свързани, така че да ни водят неусетно към финала на книгата.  Неправилно е и звучи силно нелогично в очите на читателя любимата на всички подредба по дата на написване. Така се получава един тюрлюгювеч от настроенията, които са ни вълнували:на едната страница се говори колко се обичат двамата, на съседната - как повече не искате да го/я виждате, а след страница две - как той ви подарил роза и цяла нощ сте си мечтали за него.

Намисляте си някаква сюжетна линия - например: запознанство - любов - проблеми - раздяла - но любовта все пак побеждава и подреждате стихотворенията по нея. Така може да се окаже /както често става/, че има стихотворения, които не се връзват в логическата линия и напротив - да липсват цели епизоди от нея. В такъв случай обикновено се препоръчва дописване.

Не правете грешката да смятате, че, ако две стихотворения имат някаква логическа връзка за вас, то за външния читател, който не е запознат с всички факти, те също ще имат.

Това е една от основните задачи, които има редакторът на една книга - освен поправката на вътрешния словоред на стихотворенията - да ги подреди в такъв вид, че те да звучат смислено за читател, който няма никаква емоционална връзка с автора на книгата и никога не е чувал нещо за него.

След като свършим всички тези, често продължителни действия, стигаме до финала, на който се усещаме, че не сме дали име на книгата. А често то носи голяма част от посланията, които искаме да отправим  към читателя .  След като сме успели да изберем име, което не е  използвано с десетина други подобни книги, сме вече готови за издаване.

Остава немаловажният въпрос за корицата на книгата и вътрешните илюстрации, но тях ще разгледаме в следващата ни статия.

Повече по темата можете да прочетете - тук.

Аз май съм се справила само с две точки дотук (три, ако броим и заглавието). Явно до издаването имам още доста работа да свърша, при това работа, от която и понятие си нямам. Не съм от най-организираните хора. :о)
Всъщност просто исках да кажа едно "благодаря" за ценните съвети!
Поздрави и успехи! :о)

Поздрав за полезните постинги!

Сериозно издателство, полезни съвети.
Блогът вече е в избраните ми.

Но, все пак, основното е да намерите рекламодател, който да финансира книгата ви. защото ако сте утвърден автор с 4 стихосбирки, естествено знаете как да структурирате книгата, как да я озаглавите, какви рисунки да изберете от добър български художник и изобщо сте "на ти4 с това. но си остава проблема с финансирането. Лично аз съм готова с 5-тата книга, но от месец се опитвам с рекламодатели, при това богати финансови институции, които изтъкват проблем с кризата и с липса на финанси, а става дума за смешно малка сума при добър издател.... Е, как ще ми отговорите на този въпрос?

Аз май трябва да си хвърля дипломата (завършила съм книгоиздаване).За 5 години не съм чувала за подобни похвати!

Накратко казано, какви акробатики трябва да направи един млад и напълно неизвестен български автор, за да убеди един издател, че си струва да вложи средства и усилия в издаването на негова книга? И изобщо има ли такава опция в България или родните творци трябва да разчитат изцяло на спонсори или самофинансиране? И не искам теория, а примери - имена и цифри. Кожга за последен път български издател е рискувал да вложи средства в български автор, все едно в какъв жанр?

Към 7. Ами въпросът ти е толкова актуален за мен. Защото горният господин (авторът), дори не отговори на моето предложение за разделяне на разходите, (а после и приходите), при издаване на моя книга. Смях в залата!

Защо препоръчвате Word като се работи с Pdf

Всъщност въпросът ми беше продиктуван от чисто любопитство. Нямам представа случва ли се подобно нещо и ако да, то какъв е начинът. Защото знам, че имаме безброй талантливи автори, които успешно биха могли да конкурират западните, но нямат лични средства или спонсори, за да финансират издаването на своя книга в някакъв приличен тираж, който да не покрива само родата и най-близките приятели. Любопитно ми е има ли начин безпаричен български талант да убеди издател да вложи средства в негова книга. Поне аз не съм чувала за такъв случай, но много ми се иска мнението ми да бъде оборено с факти някакви.

последно издаде на 24 юни книга на български автор.
Темата не е за това.
Има разработена лекция защо и как се издават книги в България - най-вече в частта с финансирането.

Все пак говорим за частта преди почване на всякаква обработка.
Какво точно мога да направя с PDF-a, който ми пратите - да се мъча да извадя текста от него и да го сложа в InDesign примерно?

Примерно аз съм издателя на Цефулес.
Защо него, а не хилядите неизвестни български таланти - в частта за рекламата и ПР-а.

Къде са средствата от продадените 4 тиража и защо не стигат за издаване на пети?
Издали сме над 100 книги последните няколко години и при всички говорим за продажби, не за спонсориране.
Нали ви е ясно, че при 4 успешно продадени тиражи, издателите сами ще ви натискат за пети.
Явно или книгите не са се продавали добре, или вие не сте сключили добре договорите и печалбите са отишли само в издателя.

но основното можете да видите в следния цитат:

През 1995 година ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репортерка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксозен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Трябваше да поделя пространството със Зиг Зиглар. Той говори за мотивацията, а аз - за "Тайните на богатите".

- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър -заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? -Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

-Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо.

Господин Богданов,
Не виждам нищо необичайно, че някой въпроси са относно поемане на финансирането от издателствата в полза на автора, едно от които е и Вашето. Нормално е, това вълнува тези, които пишат и искат нещата им да се публикуват във единствената форма, която носи пълно удовлетворение, КНИГАТА .
А това, че сте издали наскоро, на 24 юни български автор, нищо не ми говори. Кой е финансирал издаването? Това е интересното.
Защото ако не можете да подпомогнете българския автор, поне му дайте нужното уважение.
Което аз не получих от Вас, а би трябвало. Щом сте не печатна база, а Издателство. Отказът е Ваше право, но въпросът е по какъв начин е получен той.

Творческият фонд към Фондация "Буквите" - какво е това си пише в сайта, издаде книгата на Светлана Йонкова - "Змия върху кръста".
От направените досега три представяния, се избиха парите от печата и се надяваме от следващите да почнем да отделяме за фонда за следващата книга.
Честно казано не си спомням кой сте, писма с текстове, в повечето случаи без обяснения, получаваме ежедневно поне 5-6 /гугъл е виновен, вади ни най-отгоре/. Нямам възможност да отговарям на всички, имаме ужасно много работа.
За да не се съгласим на схема за съфинансиране е повече от явно, че не виждаме приходи от тази книга.
И една лична молба - не съм отоворил тази тема за да се обсъждат мен или фондацията, която управлявам. За това си имаме сайт.
Целта на темата е да се помогне на хора, които имат желание да издадат книга, да разберат някои основни неща.

Коментарът ми на този отговор е излишен.

Той е от две части
Първата - в Блог.бг ме посрещна едно неприятно явление, което сме изкоренили в Буквите - имено личните обиди и обсъжданията на автора, а не на произведението.
Никъде в тия текстове, аз не съм давал линкове, или посочвал имена и адреса.
Това, че е известно кой съм и коя организация представлявам е резултат на осемгодишната ни усилна работа. Дори и Вие сте се свързали с нас, без "рекламата" на тази публикация.
Тази статия я има публикувана и при нас и Гугъл извежда нашия линк преди този. Реклама в Блог.бг не ни е нужна. Поредицата статии са написани единствено, за да не се налага всеки ден да повтарям това в различни мейлове.
По втория въпрос- издава ли някой в България неизвестни, но талантливи автори. Отговорът е твърдо НЕ, независимо колко са талантливи.
За да обясня по-подробно обаче, се налага да изчетете още няколко статии. В тях се обясняват много неща, като за начало - какви са разходите по издаване на една книга. Вероятно по-голямата част от авторите си мислят, че те се формират основно от разходите по отпечатване. За жалост това не е така и основните разходи са разходите за реклама.
Дори и да инвестирам 1000 лв и да ви издам, след това трябва да инвестирам поне още толкова в пари, усилия и работа, за да разберат хората за Вас и книгата ви. Иначе не само, че ще стои в прашните ъгли на книжарниците - разпространителите изобщо няма да я вземат, защото при тях мястото е пари /на Славейков една книга ако не я вдигнат 6 пъти за един час, значи само заема напразно място/.
Как се става известен - има много начини. Подготвили сме няколко материала за това. В момента е далеч по-лесно, отколкото преди когато е имало само няколко вестника в които са печатали произведения.
Ще дам само няколко примера - известността на Cefules в нета, доведе до продаване на 75 книги за един час на премиерата му на панаира на книгата.
На представянето на Евелин /пак известна от този блог и други места/ залата бе претъпкана и се продадоха близо 150 книги. Защо хората купуват тези имена, а автори пръснали сериозни пари за реклама не се купуват?
Това е тема на дълъг разговор, който се надявам да проведем по-късно.
Накратко - вие определено не сте чели статиите в този блог, основно "Издателят - първи читател" и сте дошли при мен неподготвен. От разговор с общи познати разбрах, че сте известен в Блога. ако си бяхте подготвили и съставили резюме в него щяхте да ми опишете, че блоговите ви се четат от еди колко си души дневно, че имате еди колко си публикувани линкове тук таме и на база общата ви представя за известността си, може би ще успеете да продадете еди какъв си тираж сред приятели и почитатели /в Twitter има хубавата дума followers/ в нета. Аз бих пресметнал какъв тираж би се продал по останалите ни канали и бихме могли да стигнем до сериозен разговор.
Но сме получили просто поредния текст, без всички тези пояснения.
Вие не успяхте да ме заинтересовате мен като читател - защо да очакваме, че вашата книга би могла да заинтересува другите читатели.
За 2008 са издадени близо 7000 заглавия и пазара е не пълен, а пренаситен над възможностите си.
Това са въпроси над които трябва да се помисли И ПОРАБОТИ. А не да се жалвате - никой не ме издава и да обвинявате за проблемите си всички.
П.С Ако засегнатите въпроси са ви интересни, ще продължа да споделям с вас ПРАКТИЧЕСКИЯ си осем годишен опит в бранша.
Ако смятате, че е просто реклама - извинявам се за притесненията.

Днес честичко надничам насам, защото ми стана безкрайно интересно.
Първо, не смятам, че този блог е реклама. На мен поне ми беше интересен - даде ми отговор на доста въпроси, макар някои от тях да не ми харесват. Реалността такава, каквато е.
Преди време имах някаква бегла амбиция да издавам книга, признавам си. (То кой ли няма такава вече.) Не направих обаче постъпки в тази насока и няма и да правя - наясно съм, че няма да се получи поради ред причини. И все пак ми е интересно поне на теория как се случва. (Може би трябва да запиша някакво второ висше в тази област.) Дори писах до едно от големите български издателства (няма да споменавам име, но не беше Вашето, г-н Богданов). От там получих малко служебен отговор, че издателството си има план за идните две години, така че няма време да се занимава с мен. А дори не бях предлагала или молила да четат нещо мое. Просто любопитствах. Но както и да е. Това писмо ми даде отговори, които през годините само се потвърждават.
Не е вярно, че български автори не се четат - просто рядко се издават. Може би защото не са печеливши - в края на краищата едно издателство си е бизнес, не благотворителна организация. А може би някои от тези, които излизат, все пак не стават за четене. И на такива съм попадала. Но пък са си намерили стабилен финансов гръб. Късмет, какво да го правиш!
Все едно!
Опитвам се да кажа само, че на мен лично ми е интересно да чуя мнението на човек от "кухнята" на нещата. Кой знае, може пок това да ми даде стимул да започна и аз да досаждам на издателите с редовните въпроси: "Имам тука един ръкопис, искате ли да хвърлите едно око? Според мама съм следващата Нора Робъртс."
Поздрави! :о)

Благодаря за постинга. За жалост нещата с една книга започват, а не свършват със събирането на произведенията в един файл.
Но както е любимата ми мисъл - "Мечтите искат много труд".

Изпратих ви три текста, отговорът бе, цитирам:
"Разказите ми харесаха, какво очаквате от нас."
Значи си противоречите, защото казвате,че не съм Ви заинтригувал като читател. Ако това е така, отговорът Ви е бил само от куртоазия.
На този отговор аз Ви пратих предложението си за съфинансиране, и изложих мотива си, че авторитетът и опитът на Вашето издателство ми дава надежда, че рискът с издаване на моята книга ще бъде оправдан. И това, че участник от блога, който Вие цитирате по-горе е изразил отношението си за моите неща, е напълно достатъчно да кажа, всичко това, за което говорите, аз съм го направил.
А мисля, че при взаимоотношения издател и автор уважението един към друг трябва да е взаимно.
Не е въпросът, че ми бе отказано. А как бе направено това. Безмълвно, съжалявам, това е истината.
Така, че не се измъквайте с това, че съм дошъл неподготвен. Просто съм ясен и точен в изложенията си. Разчитах на помощ, не я получих, сам ще се оправям. Доколкото мога.
Поздрави

И това определено е проблем. А и ще ви е проблем при по нататъшните занимания с издаването и разпространението на книгата ви.
Въпреки, че аз лично ви желая успех.
Както писах по-горе - тоз блог, не е с цел да се разискват работите на издателството. А и не обичам да цитирам кореспонденция, дори и да не точно лична. Ще продължа разговора само защото е прекалено типичен и е доста по темата, която разискваме.
Нактарко - идвате неподготвен. Не сте проверили, че нямаме нищо общо с книжарници "Буквите".
Започвате писмото с - три разказа публикувани тук, два там...
Такива са поне половината от хората в сайта.
Приемам за грешка, че наистина не ви отказах учтиво, и двете ви писма са в доста учтив тон /порових си в архива/.
Но в търговското право е прието мълчанието за учтив отказ. Голяма част от авторите, с които си пишем, след 2-3 писма млъкват без обяснения и това си го приемам за нормално.
Трябва да изпиша ужасно много защо разкази не се продават в България и много други неща.
Но както казах - това са тема на много материали.
Една основна забележка към всички - не съществува такова понятие всеяден читател, който само се чуди какво да си купи. Написването на една книга, не е основание за издаването и.
Мислете, докато я пишете, а и преди това - кой ще я купи? Кой изобщо би искал да прочете такава книга.
И ако сте наясно с това - обяснете го и на издателя.
Едно писмо съставено в стил:
Казвам се така и така, пиша в тез блогове, четат ме толкова хора, разказите ми са номинирани тук и там и смятам на базата на това, че книгата ми би се търсила един къде си

ще помогне много за комуникацията с издателя.
Извинявам се още веднъж, знам какво е нетърпението от първа книга, но явявайте се подготвени на интервюто. Не очаквайте, а и на какво основание, че хората ще отделят с удоволствие ужасно много от времето си за вас, само защото сте им симпатичен.
Това всичко трябваше да ви го напиша в писмото.
Нямаше да помогне, затова ви го спестих.
Пиша го тук, за да помогне донякъде на другите.

Не знам за вас, но за мен времето е пари. Размяната на постинги с вас, ми отне времето, което бях определил за следващата статия.
Ще дойде някога, като намеря време.
Желая ви приятен ден.

Първо да кажа, че щом съм започнал тук, тук и ще завърша. Всеки да го тълкува, както иска.
Второ, никъде не съм казвал, че сте книжарница " Буквите", ясно ми е това от самото начало.
Трето. А как да започна, това са публикуваните ми неща, не са много. Но трите разказа, които изпратих мисля, че са достатъчни. Всичко, което съм написал е в този блог.
И четвърто. Аз не съм юридическо лице, за да говорите за търговско право.
Да завърша ще кажа, че Вашето издателство бе третото, което ми отказа. Нямам лично отношение към Вас. Подразниха ме изложените правила в самия постинг от Вас, които са азбучна истина за всеки средноинтелигентен човек, автор или не.
Желая ви успех, а за какво интервю говорите, аз сам Ви потърсих.
Да заровим томахавката, за мен темата е изчерпана с неизпратения Ви отговор.

Тъй като кризата е повсеместна и вероятно ще получавате и други откази.
Замислете се за издаване на малък тираж - до 50 бройки.
Обявете го в блога си.
Сложете предварително записване за книгите.
Сложете и записване, кои биха си купили книгата на премиерата.
Ако така направеното "маркетингово изследване" ви задоволява - издайте книгата. Ако не - явно няма смисъл на този етап.
Ако резултатът надхвърли очакванията, отидете с тези данни при издатели. Разговорът ще е на друго ниво.
От издадената книга /ако я издадете/ заделете бройки за медии, издателства и прочие...
Така ще имате база, на която да поговорите за следваща книга.
П.С И аз си мислех, че ги знае всеки средно интелигентен човек. За жалост ми се налага да ги обяснявам по няколко пъти дневно. Затова реших и да ги напиша.

Ало, вече се ядосах на този господин с успешните продажби! Вие май не живеете в БГ а в бимбинистан?!!! Че кой българин вече купува поезия, освен самите поети?!!! И кой разпространител на Славейков, например взима за продажба стихосбирки на българи, аконе са Дамян Дамявон, Евтил Евтимов и др. шлагерни имен ат соц-реализма - направо изтрити от употреба... Що се отнася до моите 4 книги няма да влизам в спор с вас защото те стоят много високо над посредствеността в БГ, която залива поетичните сайтове. И, що не си.....!!!!

Благодаря за съвета. Вече съм го направил, не точно така, но в този стил. Надявам се ако се увътря, да не е много.
Относно П.С. Да, може би съдя за ситуацията от своя гледна точка. Хора разни, сигурно Ви се случва, аз не бих задавал ненужни въпроси, мисля, че петнадесетгодишната ми дейност на търговски представител ми е дала яснотата как се продава.
Аз търсех не съвет, а реална помощ. Нещата са ми ясни.
Времената са трудни със своята безидейност, не със своето безпаричие. Пари има, въпросът е кой ги управлява.
Най-жалкото е, че преди два дни чух по телевизионния екран това, което отдавна го знае всеки:
Продават се автори като Георги Стоев, Христо Калчев, чиито персонажи са ясно какви са. А и на първия езикът на изразяване е отчайващ.( Не говоря за тях персонално, не, а за нещата им. И по-точно за това, че подобни "книги", нямащи нищо общо с литературата, това се харчи.)
Не съм огорчен, но жалко за нас, като бездуховност, като комерсиализъм, като безпардонност и дебелашка простащина, нямаме равни на себе си. Това няма да ни доведе до нищо добро, трябва промяна.

Имаме някаква представителна извадка, кои точно хора купуват поезия, но явно е тема на друг разговор. Ние някак си успяваме да продаваме. Вероятно заради добър подбор какво издаваме.
Благодаря Ви за културния тон на изказа.

Защо да го вадите? Като продукти на Adobe просто ще си го отворите в InDesign и ще си извършите манипулациите.

Но Ила не е продукт за правене на книги.
Единственият долу горе свестен конвертор от ПДФ към In design, не работи с кирилица.
Моля, за малко по-компетентни мнения.

"Мъж е който върже гащи и поет кой знай да дращи!"

http://fatall.org/68039-adobe-indesign-cs3-rus-oficialnaja-russkaja.html Описанието мисля че ще отговори на въпроса ми. Явно имате доста стара версия на InDesign.

Уморих се от лаищини, честно казано.
Ползвам CS4. Да, InDesign импортира ПДФ, но само като картинка /и то само една.
Да ви пратя един ПДФ да ми го върнете като Индизайн?

чудесна идея , ето ми мейла abe_123@abv.bg

прав сте пълноценна редакция е невъзможна, моите извинения

Софтуера се казва Питстоп, позволява редакция на ПДФ в самият файл.Препоръчвам да се ползва от запознати, защото после излиза скъпо, да се корегира файла след "SAVE".
Успех на всички.
Аз започвам първата си книга, след 15 години работа по печатници и студиа.

Не съм писател, а творец на една еднственна книга в 2-части от по 300 стр.

въпроса ми е;

Кой на кого плаща за издаването на една книга и какъв е реда на конспирацията ???

а)- писателя ли плаща на издателя
б)- издателя ли плаща на писателя
в)- къкъв процент писателя плаща на издателя
г)- какъв процент издателя плаща на писателя
д)- писателя ако иска може ли да продаде творбата си на издателя и за каква сума
е)- писателя ако реши да бъде самоиздател колко ще му струва едно токава пройзведение като готов продукт за една книга от 300 стр.

това са въпросите който ме върнуват.

Купувачът плаща в книжарницата за книгата.
Ако убедите някой издател, че това е възможно да се случи и в достатъчно голям тираж, то той би финансирал издаването на книгата.
Според Закона за Авторски и сродните им права средният процент, който се заплаща на автора е 15%.
Да, възможно е издателят да си купи една книжка от евентуално издадените, но ако говорите за продажба на авторски права, това в нашия закон не е разрешено /абе прочетете си закона все пак, уж сме правова държава/.
По точка е - като за начало около 200 лева за коректор, за да може " едно токава пройзведение" да стигне въобщо до процес на издаване.

Първият читател е интернет читател , който те чете , преди да си написал още постинга . И те открива , без реклама , без пари . Ей просто така .
И ти се радва и те препечатва и споделя с приятели далеч по света . Сега истинският писател може да си спести унижението да моли издатели , да търси пари и да зависи от малограмотни "експерти" , които да решат дали да го отпечатат или не . Това , което за теб е малоценно , в него аз мога да намеря бисер . Защо ще заставаш между мен и писателя , ще налагаш ЦЕНЗУРА , и ще определяш кой заслужава и кой не да бъде отпечатан. Ти да не си Господ , та твоята дума да е абсолютната истина .
А истината боли , нали ?
Когато цял народ ти казва истината , трябва да се замислиш защо?
Докога някой друг ще решава вместо нас какво да четем и какво не?
Докога ще има забранени книги и забранени автори?
Ами защо не намажете с отрова страниците на еретическите книги , така ще се отървете от мислещите хора и ще ви останат само тези , които лесно се манипулират .

Само за справка - АЗ съм човекът, направил първите сайтове за публикуване в мрежата. През 1998 Словото, а през 2001 Буквите.
Всички интернет читатели тръгнаха оттам.
Останалата част от постинга ви е малоумна. Говорим за две много различни неща и моля ви, не затлачвайте темата излишно.

П.С. Публикуването и четенето в Интернет е безплатно само за потребителите. Не питайте какво струва това на хората, които поддържат сайтовете.

Като прос писател и като ми е за прьв пьт искам да попитам а може би е хубаво и другите като мен да знаят е следното:
Да речем че ми харесате книгата и искате да я издадете.
1. Ако ви пратя книгата по имейл за да видите дали ще ви хареса и се появи на някоя страница в нета с друг автор който каже Аз сьм прьв!... Какво става?
2. Ако кажете че я харесвате и решите да я издадете какьв договор се подписва?
3. Кой и колко ще ми плати копирайт?
4.Колко ще спечеля аз и как контролирам колко книги са издадени, кьде се продават и колко са продадени?

Всичко, което питате е подробно описано в Закона за авторските и сродните им права. Има го в нета. Четете малко бе хора, не чакайте всичко на готово.

Господин Богданов

Понеже ме пратихте обратно при закона който колкото и да го чета не ми дава отговорите ще се опитам с няколко примера да Ви попитам отново.
Глава трета.
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО
Автори и други носители на авторско право



1. Пише следното :


Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.
От което може да се разбере че си харесвам един парцел на Витоша, заграждам го и казвам : Ей това е мое !
Само че не е ! Докато нямам документ за покупко-продажба или нотариален акт Аз не сьм собственик.
Аз искам да си платя на някой който да ми удари печата че Аз сьм автора на това което сьм написал.
Кьде е този Някой и Кой е Той ?

Глава четвърта.
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО
Раздел I.
Неимуществени права
Видове неимуществени авторски права

2. Пише следното :

Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Ей това последното дето е сьщото като пьрвото икам да ми го обясните защото никьде не можах да намеря Кьде ...и Кой....
3. Ако ви пратя книгата по имейл за да видите дали ще ви хареса и това което сьм писал се появи на някоя страница в нета с друг автор който каже : Аз го написах това!... Какво става?

Или изведньж се явява Пешо комшията и казва че хубавия парцел на Витоша е негов защото той прьв си сложил крака там и даже оградката е негова.

Не е ли по лесно да си платя някьде и да притежавам документ че аз сьм автора а после който иска да разправя че парцела е негов?

Ако Вие сте издател на мойта книга и определите цена 10 лв. Аз трябва да получа 1.50 лв. на всеки продаден екземпляр. Вие я продавате на разпространителите с 40 % отстьпка което е 6 лв. При което продавача печели 4 лв., Вие получавате 4.50 лв. А аз 1.50 лв. Прав ли сьм.

Кога получавам мойто левче и 50 ст ? Аз и Вие чакаме продавача накрая на месеца да Ви преведе сума която показва колко книжки е продал за да си вземете Вие Вашто и да ми преведете мойто. Прав ли сьм ?

някьде по горе...


Къде са средствата от продадените 4 тиража и защо не стигат за издаване на пети?
Издали сме над 100 книги последните няколко години и при всички говорим за продажби, не за спонсориране.
Нали ви е ясно, че при 4 успешно продадени тиражи, издателите сами ще ви натискат за пети.
Явно или книгите не са се продавали добре, или вие не сте сключили добре договорите и печалбите са отишли само в издателя
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------.


Искам да попитам как се сключват Добре договорите така че печалбите да не отидат само при издателите а и при авторите.

явно не ви е ясно какво точно пише в закона /прочетете частта с възникване на авторското право/.
Заплащанията ги пише пак там - кога и в какви проценти.
Нямам интерес да ви изнасям безплатна лекция.
Освен това правите фундаменталната грешка от типа - вие вземате 4.5 за книгата, без никъде да слагате разходите по ня.

Аз вярвам, че ще издам книга (и то не за моя сметка) дори и ако това ще стане след години. Във всеки случай държа да отбележа, че написаното най-горе е наистина полезно, а аз тепърва ще се мъча да следвам дадените съвети. Благодаря!