Или "Защо не се рискува с издаването на нови автори в България."

 

Какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написа на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания  /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДД - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица,които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

 

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/  не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

 

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали за да се произведе една книга.

 

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга,  и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой  в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

 

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга  се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Cefules, Evelin, Valiordanov и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

Но как работи това, ще разгледаме в следваща тема.

благодаря за информацията - тя е много ценна за мен. Така ме сваля малко на земята. Бъдете щастливи.

После не можеш да си познаеш творбите.

Като сте допуснали да ви редактират произведенията както им харесва и да нямате никакъв контрол в/у крайния продукт, обикновено така се получава. То куцо сакато, ако не е писател е я издател, я дизайнер. То и в магазина ако не гледаш продавачката в ръцете ще ти набута най-гнилите домати.
Та защо допуснахте да в променят творбите?

25-40% ли? Ето по-точна информация: 45% от стойноста на книгата +фактура - Пингвините, 55% от стойноста на книгата + 150 лв.такса - Хеликон, 55% от стойноста на книгата - Пегас и още хиляди обирджии...За да е качествена една книга, а не порнография на книга печата е скъп.Автора може да си позволи и да не печели от книгата, ако държи и на естетиката, но как да напълни тези гладни разпространителски гърла, като с исканите проценти книгата става на непродаваема цена?
Моля, за име на разпространител работещ на 25% търговска отстъпка! Надявам се да ме насочите към такъв!

Искам да знам цената на издаване на книга размер 60/90/16 твърда корица, 9 печатни коли, директно готова за печат (т.е. с готова подредба, рецензия, редакция, предпечат, корица) и ме интересуват около 300 броя? Благодаря предварително за отговора!!!

Фактура сте споменал, че искат Пингвините, а Хеликон и Пегас не искат ли и как биха взели книга без фактура? Нали им е нужен документ за книгата. Дали бихте бил така добър да внесете яснота. А относно таксата на Хеликон - за какъв период от време е, надали е вечна. Може би е годишна такса?

..И хубавата книга става непродаваема...

1.Какви са разликите в елементите, формиращи сесбестойността при издаването на "нови" автори " ?
2.Начисляването на ДДС върху продажната цена , предпоставя възникването и на ДДС за възстановяване, с което частично или изцяло се компенисира начисления от издателя ДДС. Законово разграничаване на облагеми доставки на книги на "нови" и "стари " автори няма . Защо тази фактическа даденост не е отчетена ?
3. Дори хипотетично да се приеме за вярно , че "за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/ не повече от 40% от коричната цена на книгата", то възнаграждението на автора е 15 % от цената на дребно на продаден екземпляр( преди облагане на този доход ),при неработещ механизъм за достоверно отчитане на дребновите продажби.

:)))