
Това е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"
Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47, гласи следното:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.
Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.
Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.
Да се върнем пак към препъникамъка - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.
Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.
Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.
„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.
Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.
И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха. Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.
Денят на Голямото Предателство
Симеонова България. Българският Свят. В ...
25.08.2010 13:32
Не било престижно, трябвало някой да ме оцени, да поеме риск... Че аз ако не смея да поема риск за собственото си творчество, как да очаквам някой друг да го направи? Особено в наше време...
Благодаря, Богданов! Благодаря, че го казваш така ясно и открито: "...автора да не витае в облаците или да стои затворен в „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие."
А ако отговорът е „Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" , значи авторът да се срамува от това, което е сътворил. В такъв случай няма защо да издава (или изобщо да пише).
Приятен ден!
Днес, когато интернет предоставя възможността за мигновенно разпространение на мисли и идеи сред широки маси от хора, какъв е смисълът да се дават грешни пари, за това, че някой е изсякъл една гора дървета, за да отпечати книги, които никой не иска да прочете??!
А така (чрез публикуването в интернет) авторът винаги може да получи в реално време правдива обратна връзка за интересът на аудиторията към произведенията му и до колко правилно е предал идеите си в тях, така че да бъде разбран и почувстван максимално добре. :)
Мисля си, че... издателите чакат влак на закрита вече гара.
Да, България е малка страна, но винаги се е печелело от добро писане.
Kак са плащали на известните ни автори, можете да прочетете тук - http://www.knigite.bg/vibration.php?id=290
Въздържайте се от коментари на тема колко е безсмислено това - имате си цял блог да си дращите.
Какъв е смисълът да се дават грешни пари, за това, че някой е изсякъл една гора дървета, за да отпечати книги, които никой не иска да прочете??!
.
Целта на материалите е да се издават книги, които искат да четат.
За останалото не сте прав - от деет години поддържам сайта за самопубликуване, анализи, обратни връзки и прочие и ви обяснявам съвсем сериозно, че между публикуване на произведения в мрежата и създаването на книга като продукт има огромна разлика.
Имам лично виждане за е-книгите и работим усилено по тази тема. Но това не отменя Издателя, дори и автора да се явява такъв.
На какъв носител ще е поднесен си е вече съвсем друг въпрос.
За какво му е на един автор изобщо издател, след като сам може да си е такъв?
Единственият по-сериозен проблем би била единствено редакцията на произведенията, но и той е решим, ако авторите повишат културата си на писане.
25.08.2010 16:47
2. кой издава днес в тираж 10 000? като бестселъра на Джеймс Джойс беше издаден едва в тираж 1000 бр.
3. защо е това извращение авнторът да има право само над 5 безбратни бр. от собствената си книга.
Яковерен
Одисей на бутикова литература, за ценители...
Останалото го пише в закона. Като цяло авторът получава или пари, или книги. И двете идват малко множко...
На какъв носител ще е поднесен си е вече съвсем друг въпрос.
За какво му е на един автор изобщо издател, след като сам може да си е такъв?
Единственият по-сериозен проблем би била единствено редакцията на произведенията, но и той е решим, ако авторите повишат културата си на писане.
Не получава. В общи линии разликата е като между желязната руда и стоманата. Говорим все пак за професионално издаване...
Как ще ме убедиш, че текст писан в блога ми, или качен във формат на електронна книга ще изглежда далеч по-професионално на хартиен носител??!
В какво точно се състои професионализма на издателя?
В намирането на печатница? В предпечатната подготовка? В разпространението?
Забравете за хартията бре хора, до десет години ще анахронизъм!
А и авторите пишещи по призвание вече масово публикуват в интернет :)
Как ще ме убедиш, че текст писан в блога ми, или качен във формат на електронна книга ще изглежда далеч по-професионално на хартиен носител??!
В какво точно се състои професионализма на издателя?
В намирането на печатница? В предпечатната подготовка? В разпространението?
Забравете за хартията бре хора, до десет години ще анахронизъм!
А и авторите пишещи по призвание вече масово публикуват в интернет :)
Признавам честно - не мога. Няма как да ти обясня разлите защото говорим на различни езици. Най-близък пример народа масово щрака на дигиталки, но за сериозна фотография се наемат професиналисти. Уж е същото и какво му е толкова сложното...
За хартиените книги и аз се надявам да изчезнат скоро. Писал съм, че до няколко години ще остане само бутиковото книгоиздаване.
Имам в библиотеката няколко такива униката от различни автори.
Това ще отсее ценителите.
А кой знае дали книгите няма да добият и нумизматична стойност? ;)
Имам в библиотеката няколко такива униката от различни автори.
Това ще отсее ценителите.
А кой знае дали книгите няма да добият и нумизматична стойност? ;)
Имам го писано вече, да не се повтарям, но нуждата от просветителско книгоиздаване, за да се обучат работниците в началото на промишлената революция,започна да губи смисъла си в края на 70-те. В момента все повече и повече, книгите се връщат в колекционерската си стойност.
Като идваха руснаците преди 2 години на коледния панаир, очите ми останаха в издания с кожена подвързия, качествен печат и тнт...
Другото, което е еднодневка четеш в нета и забравяш.
Магарето има уши. Влазодар има уши следователно е... ми не е магаре, щото условието е само право, а не обратно.
В случая говорим за книги като здрачове, потъри, нора робъртс, дан брауни и сие, дето се четат веднъж /не броим феновете/.
Последното качествено, с твърди корици което си купих беше едно томче на Дамянов, което определено ще препрочитам много време.
Апропо, може ли с ръка на сърцето да заявиш, че издадените от теб до тук автори могат да се сравнят поне с Дан Браун, след като си говорим за автори еднодневки ?
1. Хартиеният носител е все още незаменен. Всеки, който има книги и на двата възможни носителя си има представа, кое се търси и продава с пъти в повече. Друг е въпроса за колко още време ще е така. Това не може да се предвиди.
2. Електронният носител в никакъв случай не освобождава от издателска необходимост. Първото е: библиотечния номер, който все пак трябва да се издаде, за да е легитимно изданието и човек да има сигурни права над своята интелектуална собственост. За този библиотечен номер е необходим издател. Второто е: все пак трябва да има сигурна и посещавана платформа, иначе и един милион книги да се издадат в електронен вариант са като в чекмедже. Тази платформа трябва да насочва към съответния продукт: какво може да се намери в нея, в случая: книги. Тя трябва да има достатъчно тежест в интернет - средата, следователно трябва да внимава за качеството си. Тук също е необходим издателски професионализъм, макар и само в кибер-вариант. Трето: професионалната критика, все още и ще бъде винаги необходима за представянето на каквато и да е било книга, медиатора между автора и критика отново се явява издателя. Има още хиляди условия, които професионалните издатели знаят и които на лаици като мен се губят, за да е успешна една книга. Каквото се прави с хартията, същото трябва да се направи и с електронния формат, че да е читав и за да има изобщо смисъл.
До колкото за времето, то само си решава какво иска да остане и какво не иска, няма ум който да предвиди, кое ще остане и кое не.
creativecommons
Издателството ще си умре като професия, така както и тази на файтонджиите с идването на автомобила в предният век. Медиатор между конструктивната критика и грешките на автора?? Защо ? Защото авторите са прекалено изнежени душици, за да чуят градивната критика директно от своите читатели ли?
creativecommons
Издателството ще си умре като професия, така както и тази на файтонджиите с идването на автомобила в предният век. Медиатор между конструктивната критика и грешките на автора?? Защо ? Защото авторите са прекалено изнежени душици, за да чуят градивната критика директно от своите читатели ли?
Ето ти пример за "градивна литературна критика" директно след твоя постинг.
Не ми се водят дълги и безсмислени спорове, но правя разлика между пророчество и прогностика, и не мога да реша, коя професия за в бъдеще ще умре, какви ще останат, мога само да си имам някакви съмнения, в които никак, никак да не съм сигурен, че ще се сбъднат.
Засега, какви са фактите. Не кой друг, а маестро Стивън Кинг, използвайки електронното издаване, се опита, преди години да заобиколи издателите. Няколко десетки милиона на година му се сториха малко и реши да поспести. Резултатите: пълен провал на начинанието.
Та, тъй, казах каквото имам. Имай си мнението, аз си имам своето.
А .. и десет години вече гледам как авторите си общуват в Буквите директно с читателите, а ми пуши главата от издаване на книга.
Но ви подкрепям - харесвам хората, които горещо вярват в мечтите си!
Аз нямам комплекси за избиване.
Ти в миналото, аз в бъдещето, но в крайна сметка се срещаме за малко в настоящето си. Те, много неща сега си звучат налудничаво, направо фантастично, така както звучеше и идеята за интернет преди 20 години. Но всичко тече, всичко се променя.
И да караш авторите, да обикалят като прошляци и да се молят да им купят книжките.. не е добра бизнес идея, показва само посредственият пласмент на книгите им и липсващи познания в мениджмънта и най-вече рекламата.
Както и да е, жив и здрав да си! :)
Моето виждане за ролята на твореца в света е коренно различно :)
28.11.2010 17:40